Голямо използване на песни във филмите: Ooh Ooh Child от The Spinners в „Boyz‘ n the Hood “

Boyz N the Hood беше някакъв мрачен поглед към реалността, с която се сблъскваха тези деца, живеещи в кварталите, където престъпността и бедността вървят ръка за ръка. Ooh Ooh Child от The Spinners беше само една от многото невероятни песни, които го изписаха по начин, който помогна да направи филма такъв, какъвто беше. Където е използвана песента и за какво става въпрос, те си противоречат, но разбирате, че The Spinners са имали идеята, че колкото се може по-лошо да станат нещата на моменти, винаги е имало шанс и те да се подобрят. Тъжната част беше, че нещата не се подобриха за повечето от главните герои през целия филм.

Рики имаше билет за каране, тъй като неговият SAT се върна и бяха достатъчно добри, за да влязат в колеж и определено го искаха. Дафбой нямаше много шансове, тъй като майка му почти не вярваше в него от самото начало. Той умря по начина, по който живееше, от пистолета и тъжната част беше, че не надживя брат си толкова дълго. Останалите тръгнаха по своя път и направиха своето, но Тре поне се измъкна. Може би не беше приел всички учения, които родителите му му даваха, но имаше разумния разум да се измъкне, когато можеше, и да се пази, доколкото е възможно. Така че наистина, ако песента беше за някого, тя беше за Тре, защото той беше единствената надежда, която нямаше никой, който се опитваше да го върже на мястото. Рики може да е отишъл и да е направил велики неща, но винаги ще има майка си, при която да се върне. Тре имаше баща си, но баща му вероятно щеше да му чете ден за ден, ако се връщаше да остане.

На хоризонта имаше по-светъл ден, просто трябваше да се преодолеят всички останали неща, за да се стигне до там. Понякога човек се вкоренява толкова много в собствения си живот, че не може да види от ежедневието мизерия, която изглежда опетнява всичко, включително добрите части. Всеки последен от главните герои имаше шанс да се измъкне и да направи нещо друго с живота си, но това се случи само за последния изправен. Към този момент Тре беше видял и преживял толкова много, че знаеше какво точно го чака, ако остане. По това време излизането вече не беше опция, а необходимост.

За останалите от тях, майката на Дафбой и Рики, бащата на Тре и всички приятели, които се мотаеха наоколо, животът също можеше да се подобри, но те трябваше да погледнат през цялото време на тъмни времена, за да направят нещо повече от това, което вече беше станало. За майката на Рики нейното внуче би могло да бъде шансът да направи нещо правилно, да види някой от своите да ходи на училище с шанс за реален живот. За бащата на Тре обаче „някой ден“ несъмнено ще види Тре да прави нещо положително в живота си.