Прочетете пълния текст на речта „Имам мечта“ на Мартин Лутър Кинг
Снимка от Hulton Archive / Getty Images
Това е пълният текст на речта на д-р Мартин Лутър Кинг „Имам мечта“, произнесена на 28 август 1963 г. от стъпалата на Мемориала на Линкълн във Вашингтон, окръг Колумбия.
Щастлив съм да се присъединя с вас днес към това, което ще остане в историята като най-голямата демонстрация за свобода в историята на нашия народ.
Снимка от Rolls Press / Popperfoto / Getty Images
Преди пет десетки години велик американец, в чиято символична сянка стоим днес, подписа Прокламацията за еманципация. Този важен декрет дойде като голяма светлина на надеждата за милиони негритянски роби, които бяха изгорени в пламъците на изсъхващата несправедливост. Дойде като радостен изгрев, за да сложи край на дългата нощ на пленничеството им.Но 100 години по-късно негърът все още не е свободен. Сто години по-късно животът на негрите все още е осакатен от скобите на сегрегацията и веригите на дискриминация. Сто години по-късно негърът живее на самотен остров на бедността сред необятния океан от материален просперитет. Сто години по-късно негърът все още е потънал в ъглите на американското общество и попада в изгнание в собствената си земя. И така, ние дойдохме тук днес, за да драматизираме срамно състояние.
Снимка от AFP / Getty Images
В известен смисъл сме дошли в столицата на нашата нация, за да осребрим чек. Когато архитектите на нашата република написаха великолепните думи на Конституцията и Декларацията за независимост, те подписваха запис на заповед, на който всеки американец трябваше да стане наследник. Тази бележка беше обещание, че на всички мъже - да, чернокожи, както и бели мъже - ще бъдат гарантирани неотменимите права на живот, свобода и стремеж към щастие.Днес е очевидно, че Америка не е изпълнила задължението си по този запис на заповед, що се отнася до нейните цветни граждани. Вместо да изпълни това свещено задължение, Америка даде на негрите лош чек, чек, който се върна, бе отбелязан с „недостатъчни средства“.
Снимка от Paul Schutzer / Time Life Pictures / Getty Images
Но ние отказваме да вярваме, че банката на правосъдието е фалирала. Отказваме да вярваме, че в големите трезори на възможности на тази нация няма достатъчно средства. И така стигнахме до този чек, който ще ни даде при поискване богатството на свободата и сигурността на правосъдието. Дойдохме и на неговото осветено място, за да напомним на Америка за ожесточената спешност в момента. Не е време да се включите в лукса да се охладите или да вземете успокояващото лекарство на постепенността. Сега е моментът да изпълним обещанията за демокрация. Сега е моментът да се издигнете от тъмната и пуста долина на сегрегацията към озарения от слънцето път на расовата справедливост. Сега е моментът да издигнем нашата нация от живите пясъци на расовата несправедливост към твърдата скала на братството. Сега е моментът да превърнем справедливостта в реалност за всички Божии деца.Би било фатално за нацията да пренебрегне спешността на момента. Това знойно лято на законното недоволство на негрите няма да отмине, докато настъпи ободряваща есен на свобода и равенство. Деветнадесет и шестдесет и три не е край, а начало. Тези, които се надяваха, че негърът трябва да издуха парата и сега ще бъде доволен, ще се пробуди грубо, ако нацията се върне към бизнеса, както обикновено. В Америка няма да има нито почивка, нито спокойствие, докато негърът получи своите права на гражданство. Вихрите на бунта ще продължат да разтърсват основите на нашата нация, докато светлият ден на справедливостта не се появи.
Снимка от Франсис Милър / Time Life Pictures / Гети Имиджис
Но има нещо, което трябва да кажа на хората си, които стоят на топлия праг, който води към двореца на справедливостта. В процеса на завоюване на законното си място не трябва да сме виновни за неправомерни действия. Нека не се стремим да задоволим жаждата си за свобода, пиейки от чашата на горчивината и омразата. Трябва завинаги да водим борбата си на високия план на достойнство и дисциплина. Не трябва да позволяваме на нашия творчески протест да се превърне във физическо насилие. Отново и отново трябва да се издигаме до величествените висоти на срещата на физическата сила с душевна сила. Прекрасната нова войнственост, която е обхванала негритянската общност, не трябва да ни води до недоверие към всички бели хора, тъй като много от нашите бели братя, както се вижда от присъствието им тук днес, осъзнават, че тяхната съдба е свързана с нашата съдба . И те осъзнаха, че тяхната свобода е неразривно свързана с нашата свобода. Не можем да ходим сами.И докато вървим, трябва да дадем обещанието, че винаги ще вървим напред. Не можем да се върнем назад. Има хора, които питат почитателите на гражданските права: „Кога ще бъдете доволни'caption-attachment-168946 'src =' https: //scoutlife.org/wp-content/uploads/2008/10/mlk5-1. jpg 'alt =' '/>
Снимка от Hulton Archive / Getty Images
Не съм безразличен, че някои от вас са дошли тук от големи изпитания и изпитания. Някои от вас са дошли прясно от тесни затворнически килии. Някои от вас са дошли от райони, където стремежът ви към свобода ви е оставил очукани от бури на преследване и залитани от ветровете на полицейската жестокост. Вие сте били ветераните на творческите страдания. Продължавайте да работите с вярата, че неспециализираното страдание е изкупително.Върнете се в Мисисипи, върнете се в Алабама, върнете се в Южна Каролина, върнете се в Джорджия, върнете се в Луизиана, върнете се в бедните квартали и гетата на северните ни градове, знаейки, че по някакъв начин тази ситуация може и ще бъде променена.
Нека не се потъваме в долината на отчаянието. Днес ви казвам, приятели - така че въпреки че се сблъскваме с трудностите днес и утре, аз все още имам мечта. Това е мечта, дълбоко вкоренена в американската мечта.
Имам мечта, че един ден тази нация ще се издигне и ще изживее истинския смисъл на своето верую: „Ние държим тези истини за очевидни, че всички хора са създадени равни“.
Мечтая, че един ден на червените хълмове на Грузия синовете на бивши роби и синове на бивши собственици на роби ще могат да седнат заедно на трапезата на братството.
Снимка от AFP / Getty Images
Имам мечта, че един ден дори държавата Мисисипи, държава, изпарена от горещината на несправедливостта, потънала от горещината на потисничеството, ще бъде превърната в оазис на свободата и справедливостта.Мечтая четирите ми малки деца един ден да живеят в нация, в която няма да бъдат оценявани по цвета на кожата си, а по съдържанието на характера си.
Днес имам мечта.
Имам мечта, че един ден долу в Алабама, с нейните злобни расисти, с губернатора му, устните му капят от думите за вмъкване и обезсилване - един ден точно там в Алабама малки черни момчета и черни момичета ще могат да се присъединят към малки бели момчета и бели момичета като сестри и братя.
Днес имам мечта.
Имам мечта, че един ден всяка долина ще бъде издигната и всеки хълм и планина ще бъдат ниски, грубите места ще бъдат направени равни и кривите места ще бъдат направени прави и славата на Господ ще се разкрие и всяка плът ще го види заедно.
Снимка от Paul J. Richards / AFP / Getty Images
Това е нашата надежда. Това е вярата, с която се връщам на юг. С тази вяра ще можем да изсечем от планината на отчаянието камък на надеждата. С тази вяра ще можем да превърнем дрънкащите раздори на нацията ни в красива симфония на братството. С тази вяра ще можем да работим заедно, да се молим заедно, да се борим заедно, да влизаме в затвора заедно, да отстояваме свободата заедно, знаейки, че един ден ще бъдем свободни.Това ще бъде денят, това ще бъде денят, когато всички Божии деца ще могат да пеят с ново значение „Моята страна“, ти, сладка земя на свободата, на теб аз пея. Земя, където почина баща ми, земя на гордостта на пилигрима, от всяка планина, нека свободата да звъни! '
И ако Америка трябва да бъде велика нация, това трябва да стане истина. И така, нека свободата да звъни от невероятните хълмове на Ню Хемпшир. Нека свободата звъни от могъщите планини на Ню Йорк. Нека свободата да звъни от издигащите се Алегении в Пенсилвания.
Нека свободата да звъни от заснежените Скалисти планини на Колорадо. Нека свободата звъни от извитите склонове на Калифорния.
Но не само това; нека свободата звъни от Каменната планина на Джорджия.
Нека свободата звъни от планинската панорама на Тенеси.
Нека свободата да звъни от всеки хълм и къртица на Мисисипи - от всяка планина.
Нека свободата да звъни. И когато това се случи и когато позволим на свободата да звъни - когато я оставим да звъни от всяко село и всяко селце, от всяка държава и всеки град, ще можем да ускорим този ден, когато всички Божии деца - чернокожи мъже и бели мъже, евреи и езичници, протестанти и католици - ще могат да се вземат за ръце и да пеят с думите на стария духовен негър: „Най-после свободен! Свободен най-накрая! Слава на Всемогъщия Бог, най-сетне сме свободни! “