Подценен филм на седмицата: Втора ръка лъвове
От време на време попадате на филм, който изглежда прилично, има доста добър актьорски състав, поне няколко души, които познавате поне, и има достойна история. Е, Secondhand Lions е доста по-добър от това, тъй като като един от най-подценяваните филми всъщност е доста забавен и предлага няколко добри урока от живота, прикрити като приятна история за младо момче, което е изпратено да живее с двете си корички стари прадядовци. Този филм е създаден, когато Хейли Джоел Осмент все още се е смятал за сладко дете и евентуално талант, който може да е направил нещо с кариерата си. Разбира се, по това време той вече се е изявил чрез ролите си във Форест Гъмп, AI и разбира се Шестото чувство, така че може би е било лесно да се каже, че хората са се уморявали малко от него или не. Слагайки го с велики като Майкъл Кейн , Робърт Дювал и дори Кира Седжуик обаче искаха много от това дете, тъй като до този филм той беше доста добре приет, но поставянето му до големи таланти почти винаги изглеждаше, че го заглушава в известен смисъл. Втора ръка лъвове обаче беше филм, който много хора усещаха пое по главния път когато можеше да стане неминуемо тъмно благодарение на контекста на историята.
Ако не сте гледали филма, това е задължително, тъй като идеята да бъде Уолтър оставен от майка му , изиграна от Седжуик, която е някак силен, безнадежден случай, който мисли само за собствените си нужди и едва ли мисли за Уолтър, е някак трагично и дори ужасяващо в наши дни. Още в дните, когато децата все още бяха задържани при роднини, които не искаха почти нищо общо с тях, но все пак щяха да ги вземат, това можеше да изглежда нормално. Но даването на младо хлапе до двама по-възрастни, много плетени възрастни мъже изглежда като нещо направо от объркана приказка, срещу което дори братя Грим може да повдигнат вежда. Хъб и Гарт Маккан бяха от онези момчета, които не искаха много, не правеха много и не очакваха много, освен да започнат в средата на нощта, тъй като вече бяха толкова стари. Но след като Гарт се затопля до Уолтър и започва да му разказва историята за това как той и Хъб са били подмамени да се присъединят към френския чуждестранен легион, Уолтър е закачен и благодарение на снимката, която намира на тавана, където е поставен, започва да вярва на историите че чичо му Гарт му казва, представяйки си дните на приключенията, докато Хъб и Гарт си проправят път през свят, който е далеч по-различен от този, който Уолтър познава.
Изненадващо Развалени домати даде на този филм доста добър резултат, а феновете го дадоха още по-добър, което го прави объркващо защо никога не е играл много, когато е бил пуснат. Може да е, че това е по-семеен филм, който играе с намек за екшън от всичко, което в шоубизнеса означава, че си струва да кимнете, но не много повече. В действителност, въпреки че този филм си струва много повече, тъй като връща ценности и възпитание, което по никакъв начин не е перфектно, но успява да научи хората на нещо на уважение, чест и желание за живот, което някои биха твърди, че никога не е оставяло но други биха заявили, че в днешно време липсва. В голяма степен Secondhand Lions е връщане към вида живот, който много от нас биха искали да видят, макар че това не е вероятно да се случи и няма да се случи през този живот. Дните на седене на предната веранда с леденостудена чаша студен чай, пушка в скута, за да се предпазят от нежелани нарушители, и малка трупа кучета, с прасе, хвърлено за разнообразие, са доста добре и няма в този момент, освен ако не посетите определени части на страната. Но преживяването на тези дни, дори и за кратко, е достатъчно добро, тъй като този филм ни напомня, че има моменти в живота, когато суматохата на живота е най-добре да се остави за по-простите и дълбоки моменти, които се откриват в тишината на топъл летен ден.
Ако има някакво друго послание, което да извлече от този филм, това е, че има такова нещо като да живеем добре и то не е обвързано с парите, които правим, или заниманията, които смятаме, че ще ни радват по всяко време. Това е простата гордост да знаем, че сме живели живот, който си струва да живеем, и че когато дойде времето, ще излезем с обувките си.